Определено #nsfw. Този разказ е от стария ми блог от около 2010 година.
—————-
Високият, добре сложен, човек се надвеси над малкия китаец.
-На мене ли говориш, бе, жълтур?
Азиатецът, се вторачи в него и измъкна пистолет, които даде един единствен изстрел. Високият мъж тичаше по коридора, постлан с червен килим, а дясната му ръка висеше сякаш безжизнена. Голям тежък камион мина покрай сградата и прозорците на коридора потрепериха, точно както китаеца, когато отровата, която беше поел преди 2 часа започна на действа.
Моника намали звука на телевизора, макар че филма за китайския квартал и харесваше. Играта на Хари Линкинс не беше на висота за пореден път и тя беше леко разочарована от любимия си актьор.
Нещо звънеше. Телефона ѝ леко вибрираше под акомпанимента на мелодията на “лудата жаба”.
-Ало - гласът е беше леко несигурен, понеже номерът беше непознат.
-Моника ли е - приятен глас, звучеше от другата страна на линията и сякаш усетил несигурността на Моника, продължи:
Този разказ е от стария ми блог от около 2011 година. Не е много #nsfw но това си решавате вие, защото табу елемента в много хора е раличен. Приятно четене.
——————————————————————— 1 ———————————————————————
Беше само на няколко метра пред мен. Не се бях чувствала така от както се разделихме с Рая преди близо две години.
Нещо в мен заклокочи отново, ако това е правилната дума за това, която ставаше.
Купуваше си неща за еднократна употреба и черпак.
Реших да действам докато все още беше близо до мен. Искаше ми се тя и аз ...
- Хей, къде блееш ма – селски глас ме извади от там където ми беше много приятно да стоя. Много приятно да стоя!
Мръднах още няколко крачки напред – по-близо до касата.
- Хей, парти ли ще правиш – попитах я аз. Чаши, чинии и черпак може да се ползват само за пунш и нещо сладко – по-скоро измрънках.
Тя се обърна. Краката ми се слепиха един в друг. Ах!
- Да – каза тя и се обърна през рамо за да види кой говори.
Опитах се да я погледна в очите, но обръщането беше твърде бързо и не успях да ги зърна. Усетих обаче побутване с количката отзад, отново.
“Що ли не земеш да си ...” – тъкмо съставях изречението, когато се чу:
Последния ми #nsfw разказ на #ужасите с еротичен елемент, можете да намерите във сборника “Хорър дизайн: Създадени от мрак”.
Ето малко, като за начало:
Зъл, черен сняг
Тя отвори вратата.
Беше гола.
Аз влязох.
Така започна най-ужасния ден в живота ми.